изложение на СБНЛ във връзка с убийството на ген. Луков по основни проблеми на развитието на страната и за легионерските становища по тях.
След 13.02.1943 г.
Историята на българската нация е покрила миналото ни със златния прах на славата и величието.
Днес сме слисани и тръпнем пред безразличието, духовната нищета, разединението, нравствената отпадналост, социалната немощ, политическата и държавна незрялост, националната покруса и липсата на гражданско достойнство и дисциплина.
Нерадостната действителност на настоящето може да хвърли в отчаяние и безразличие само онези, които са забравили за обществения си дълг, които нямат национална чест.
Българските национални легиони гледат смело в бъдещето, защото държави и царства могат да паднат в разсипни, но пепелища и вериги не са властни да оковат българския дух, предопределен да твори нови светове. Този дух, който тласка българската ни кръв, укрепява съзнанието ни за необходимостта от желязна държавна организация, държи будна социалната ни съвест, националната ни гордост и войнишка чест, повелява днес да бдим върху съдбините на нацията и държавата.
Политическата картина, която висне като меч върху главите на призваните общественици, не позволява на Българските национални легиони да прокламират на всеослушание едничкия спасителен път за народа и държавата ни: пътя на борба под знамето на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ.
Идеята на ТВОРЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ е вековната идея на нацията ни. Няма мисъл, разбиране, дело, дори и лозунг на новото време, за които българинът да не е оросил с кръвта си свещената земя на дедите в многовековния исторически живот на нацията.
Националната държава, националната църква, обществена дисциплина, водачески принцип, единство в народната общност и управление, духовно братство, социална правда, военна мощ и национална гордост са идеи и дела на българския национален гений през вековете. Всичко това са мечтали, за него са се борили и умирали, него са постигали в отделни исторически мигове поколенията преди нас, за да творят бъдещето.
Българските национални легиони се явиха в обществената борба не за да станат носители на чужди идеи и дела, а да покажат, че са чужди на българския и народ, и история – плутократичния демократизъм, световното господство на масоните, интернационалния еврейски капитализъм, класовите и лични борби, социалното подтисничество, стопанския грабеж, понижената нравственост, пацифизма, бездушието и слабостта на духа. Българското легионерство се яви, за да порицае подражанието на чуждото, измяната към възрожденските идеи и към заветите на Крума, Симеона и Иван Асеня и да отрече онези, които след Освобождението покрусиха държавната идея, социалния възглед и националния бит на народа ни.
Политическия кретенизъм днес ни държи в сянката на обществената арена, огражда ни с мнителност, за да ни представи като рушители на вековните и горди български институции и бунтовници срещу държавата, спокойствието и реда в нея и затова предателските оръдия могат безнаказано да повалят на улиците легионерските борци.
Истината е, че българската нация е вечна, че тя няма да загине, че тя ще изпълни месианската си задача. Българските национални легиони обаче осъзнават дълга си към идващите поколения, които трябва да градят върху здравите основи на миналото и днешното, а не да се стовари върху плещите им тежестта да рушат, за да съзиждат новото.
Легионерската борба е нравствена и градивна, в служба на бъдещето. Тя е морална революция за националното достойнство. Най-големите в новата ни история жертви на политическата борба, които легионерите дадоха, свидетелстват за нравствената сила на легионерската революция.
Историческият миг налага да ударим тревожната камбана и да предупредим, че се върви системно и неотклонно ПОД МАСКАТА НА НОВОТО към национален трагизъм, защото:
1. ПОЛИТИКАТА на мир не може да бъде самоцел. Ние високо издигаме знамето на мира, но търсим историческия резултат. ПОЛИТИКАТА Е САМО СРЕДСТВО, А ЦЕЛТА – ПЛОДОВЕТЕ И, които ще използват следващите поколения.
Един народ живее в мир, за да пази националните си ценности, да развие добродетелите си, да укрепи духовното си единство, да заздрави и нагоди националното си стопанство съобразно световните условия, да разгърне нравствената си мощ, войнишките добродетели, гражданската дисциплина, да създаде доверие към държавата и силата на властта, да затвърди обществената и гражданската сигурност, да осъществи социалната правда, да издигне националната гордост и готовността за борба и жертви в изпълнение на историческото предопределение на нацията.
Политиката на външен мир и вътрешни размирици, не доволства и убийства НЕ Е МИРНА, А РАЗМИРНА.
Политиката, която учи войниците на мир, а поповете – на война, е пораженска.
Тя отслабва морала, войнствения дух, запалва лични и класови борби, обогатява безчестните, унижава гордите духом, хвърля в мизерия достойните и лишава поколенията от дарбите на способните.
Такава политика е ПРОТИВОНАЦИОНАЛНА. Насаждана в България, тя ще извърши национално предателство и ще подсили грандоманията на малките племена около нас; ще възпръсне отново лудата масонска идея на ПАНСЪРБИЗМА, която междувпрочем не е чужда и на един противонароден режим у нас, настанен чрез преврат, за да руши вековните национални институции под прикритието на новите идеи.
2. Управление, което не се опира на обществената сила, не смуче жизнен сок от народа си, е предопределено не само да рухне, но да разбие много национални светини, да покаже прояви на национално безсилие, да убие престижа на властта, да предизвика живот на конспирацията, политическите убийства, саботажи, узаконените и незаконни грабежи, да убие политическото прозрение у самите управляващи и да разруши всякакви национални ценности. Такъв режим е пакостен. ТОЙ ОТВРЪЩА НАРОДА ОТ ДЪРЖАВАТА, ПРАВИ ГО БЕЗРАЗЛИЧЕН КЪМ СОБСТВЕНИТЕ МУ СЪДБИНИ, отрицателен към властта, дисциплината и подчинението. Той убива вярата в духовните и нравствени сили на народа, подкопава съзнанието му за дълг към поколенията и забавя постигането и изпълнението на националната му мисия.
Това безсъмнено подчертава, че такъв режим услужва на интернационалната престъпна идея за обезличаване, нравственото поваляне и оскотяване на народите, най-вече на жизнените и младите народи, за да се закрепи и подсили световното политическо господство на масоните, стопанското и финансово владичество на евреите, за да се осъществи върху робията на народите СВЕТОВНАТА ЕВРЕЙСКА РЕПУБЛИКА.
Ние разбираме добре задачата, която са си поставили и са се заклели да изпълнят масоните в България. Те имат мисия да убедят българския народ, че това, което съществува днес в нас, е НОВОТО, за което гинат рицарските народи в света, за да докажат, че нищо ново няма да дойде, че днес се леят кърви, за да се заздрави стария ред, че както в нас пак ще има потиснати и превилигировани, гладни и преситени, борсови спекулации, грабежи, подкупничество и убийства. Това се насажда с твърда последователност в съзнанието на народа, за да го тласнат в тъмните води на интернационалните, престъпни спрямо националните ни идеали утопии.
Режим, който позволява и търпи една конспирация на политически убийства, за да падат под ударите на враговете на България най-верните синове и водачи на българския народ, не е АВТОРИТАРЕН РЕЖИМ.
Действително и под управлението на авторитарните режими се изпълняват смъртни присъди над политически и обществени дейци, но това върши отговорната власт октрито в името на една свещена идея, заради спасението на държавата и нацията.
В Родината ни се извършиха и продължават да се извършват политически убийства и краят не се вижда. Възправи ли се някой управник в България да каже: „Аз убивам, за да спася държавата, народа, нацията!“? Няма такъв управник днес, но политически убийства има.
Народът разбра, кои подготвиха почвата за политическите убийства на легионерските борци и националистите в България. Присъдата спрямо подстрекателите на убийствата е вече произнесена и не може да бъде апелирана пред националния съд и българската история.
Властниците твърдят, че някаква мощна конспирация провеждала убийствата в нас, а властта не можела да се справи с нея.
КАКВА Е ТАЗИ НАДПРАВИТЕЛСТВЕНА, НАДДЪРЖАВНА ВЛАСТ, КОЯТО Е ПО-ВЛАСТНА И ОТ ВЛАСТНИТЕ? Ако е действително така, не сили произнасят сами присъдата управниците, че не е в сигурни ръце кормилото на държавния кораб?!? Защо още управниците се колебаят? Нека сами определят мястото си, което заслужават. Или е държавно полезно да падне обвинение върху властта, че тя крие наемни убийци, които вършат противонационални дела? Нима трябва да се увери народът, че партизанските режими бяха по-силни нравствено от днешното управление?
Това състояние може да се обясни политически само с истината, че днес официалните сторонници на новото в България не вярват в победата на новия ред и не го желаят. Те служат на съмнителни и скрити внушения, макар да знаят, че ако не победят възобновените народи, родината ни ще загине. За себе си те запазват единствената резерва: личния си живот и едно кътче на корист за сметка на поколенията.
А ако победят рицарите на новия свят, те ще се скрият зад отговорността на неотговорния през вековете национален институт, за да останат пак незасегнати.
Дотук наистина не трябва да се спре. Българските национални легиони са я казвали, те са се борили и умирали заради тази истина:
В ШИРОКАТА ПАЗВА НА СВЕЩЕНИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ СА СЕ СКРИЛИ ПОДЛИ, НЕИСКРЕНИ, ПРИВИДНО ПРИМИРЕНИ, МАСКИРАНИ И НИКОГА ВЕРНИ НА ЗДРАВИЯ СТЪЛБ НА НАЦИЯТА НИ НАЦИОНАЛНИ ВРЕДИТЕЛИ. ТЕ ДЕБНАТ МИГА ДА ЗАБИЯТ НОЖА НА КОВАРСТВОТО СИ В СЪРЦЕВИНАТА НА ВЕКОВНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ДЪБ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДБА.
3. ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО няма да се създаде въпреки народа, защото в народа то липсва. Обществен градеж без народна поддръжка стои върху пясъчни основи и рухва при полъха на идващите, пълни с изпитание дни.
Българските национални легиони се борят да изградят трайна, вековна национална общност.
Духовната спойка на общността се руши, когато не владее нравственост в управлението, когато социалната правда я няма, когато користта е подбудата за обществена проява, когато стопанските неуредици диктиват пазара, а не производството и справедливото разпределение на благата, когато се създават „героични“ личности, които се справят със законните препиятствия, за да реализират несметни печалби. Социалната правда днес у нас е официално разпъната на кръст. Тя е вече малка и голяма, относителна и абсолютна, дребна и едра в зависимост от черноборсовите спекулации.
Българските национални легиони заявяват, че социалната справедливост не е само идея, а реална необходимост в националното общество и щом не е постигната, няма народно единство.
Пъкленият замисъл на отрицателите е да се отдели национализмът от идеята за националната правда, за да остане празна формулата на ТВОРЧЕСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ.
Национализмът и социалната правда са неделимо цяло, както са органически неделими обществото и личността в националната общност. Те се единство в двойна плът, две лица на една същност.
Националната държава, националната власт, националното общество без социална правда са понятия и действителност противонационални, анархистични, масонски, еврейски, плутократични, пансръбски, звенарски, пладнерски, лигарски, но не и националистични, а още по-малко български.
Всички тези тъмни, сатанински сили са насочили удара си срещу легионерската борба и дело, но легионерите ще водят борбата до победата на легионерска България.
Духовното обединение на народа ни ще настъпи само тогава, когато унищожим тези центробежни сили, които, след като разрушиха националното сцепление в малка България, днес чрез вироглавата администрация в новоосвободените земи работят, за да служат на противобългарските идеали на чужденците.
Ние се борихме честно дори и с безчестните властници, които рушат устоите на нацията и държавата, но те изпратиха куршуми подло, из засада.
Кървавата ръкавица на треперещата предателска ръка ни е хвърлена, ние я приемаме с разкървавени сърца!
Борба до смърт на българските врагове!
Жертвениците горят! Великият дух на безсмъртния велик водач на Българските национални легиони ни води в борбата!
От Българските национални легиони
Главно водачество
Националенъ свѣтогледъ 
Вашият коментар