Свѣтогледътъ

Индивидуализмът на 18 и 19 в. не се изрази само идейно, а разрастна и в стопанско отношение. Разцветът на капитализма и стопанският либерализъм изобщо се основават на индивидуализма. От тази гледна точка е правилно да се казва, вместо капитализъм, индивидуален капитализъм. Защото средствата на производство са неограничена собственост на индивидуални лица. Свободата на тези лица да увеличават и използват средствата за производство, да боравят неограничено с произведенията на тези средства и да определят по своя воля отношенията си с хората водеше отначало към успех. Защото страните, в които се развиваше индивидуалният капитализъм, приличаха на незасадени градински места, в които имаше място и временна полза дори от безразборното засаждане от страна на неограничавани личности. Но скоро гъстотата на произволно засадените предприятия доведе до бъркотия, неправда, произвол и безпътие.

И тогава като негова реакция се появи марксизмът. Но тъй като марксизмът пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трябва да се отправи към индивидуалния капитализъм. Марксизмът пропусна да изтъкне, че индивидуалният капитализъм унищожава расовата жизнеспособност на хората по пътя на обратния подбор. Маркс дори е долавял силата на наследствената общност и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целите му са били други, в последствие не взима предвид тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че „хората не биха произвеждали, ако нямаха нуждата и стремежа да притежават“, но дори и неговите марксисти, вместо да вземат предвид новите постижения на науката, се вкопчиха в стари построения като слепци у тояга.

И сега трябва да се установят от опит, че планът им в СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза от обстоятелството, че той не може да се осъществи с тези хора, които сега живеят на земята и по нашия свят. Но, създаден от злоба и мъст, той и до днес проповядва, че трябва да се изчака докато капитализмът онещасти човечеството, та след това той да го спаси. Там обаче, дето е властен, марксизмът проваля жизнеспособността на хората и ги храни с надежда, че тази жертва щяла да се ползва от идните поколения. Марксизмът като учение е едностранчив, а на практика е убийствен за човечеството от гледна точка на нацията.

От нейно гледище индивидуалният капитализъм, а също и марксизмът, водят до дегенерация на човечеството, защото причинява обратен подбор. Но тъй като основният въпрос на досегашните политически борби беше „капитализъм или марксизъм“, то отричането на двете форми поражда въпросът:

Тогава накъде?

От идеята за нация произхожда светоглед като надиндивидуална наследствена расова общност. Тя е вечната носителка на ценности и изходна маса за нови човешки възможности. Запазването на нейната жизнеспособност и насочването и в пътища, които водят до постоянно усъвършенстване, обуславят националното културно творчество, а заедно с него и общочовешкия напредък. И тъкмо затова национализмът се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпрос. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособност на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне от глад, недояждане и неправди. Той желае от всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалният въпрос е чисто национален въпрос.

Главните упадъчни процеси на всяка съвременна културна нация са:

1. Обратна селекци, т.е. постепенното намаление на ценния човешки материал и силното увеличение на хората с малоценно наследствени заложби.

2. Недостатъчния общ прираст на нацията.

Тук няма да бъдат изложени причините и обясненията на тези два упадъчни процеса, но е нужно да се изтъкне само, те те лежат главно на социална площ. Човекът се е развивал през хилядолетията чрез биологическия подбор и то в съответствие на естествения ред на живота, а не с оглед на съвременната социална обстановка.

За това националния светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това, разбира се и на целокупното законодателство. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалността на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне в своята измислена противоестествена система, води към бърз упадък.

Национализмът взема предвид естествените особености на личността. Той я псази, цени я и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния почин в производството, но като съчетава цялостно и контролира планомерно самото производство, той налага справедливо разпределение и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цялостно съчетание на стопанския стремеж, което дава най-добри условия за жизнеността на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.

От това становище произлизат и необикновените и невиждани грижи от страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източник и основа на националния живот. От друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното ръководство на нацията въз основа на нейната самобитност.

Национализмът цени справедливо личността и тъй като вярва в духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъм и като марксизма, а води преди всичко идейна борба.

из „Неизменниятъ антропологиченъ обликът на българите“, издателство Монархическо-Консервативенъ Съюзъ, 2000 г.

Оригинално – текст на Р.Н.Б, автор и година – неизвестени.