Posted by: Националенъ свѣтогледъ | август 8, 2009

Комунистическият геноцид над Българския език

Азбуката, на която пишем днес, се състои от 30 букви. Това са учи още в началните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от етноси, живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образование, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърватска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг, различен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през 1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобен курс, въпреки че се прокраднаха куп други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В резултат на това целенасочено бездействие на политиците цари масово невежество сред  нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на своята азбука и когато срещнат текст, написан на стария правопис, им се струва странен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка  (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ) и отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточняваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки който поиска ще може да се запознае с тази информация.

Буквата Ят (ѣ)

Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа започват да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др., предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено недообмислен.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков, предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите” политици – комунисти и земеделци – започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 година това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната с неодобрение от почти цялата българска интелигенция – премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смело да пишем с е…

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се  политизира. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. С този акт комунистите окончателно скъсват връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Болшевишките престъпници дори имат наглостта да подменят официалния български шрифт на кирилицата с руски.

След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без успех. Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение бялбяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).

Буквата Голям Юс (Ѫ)

Наричана и „широко ъ“, тази буква е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният изговор (с изключение на Солунския и Костурския) – на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.

В заключение

Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва. За съжаление това е трудно постижима мечта, защото в днешно време е неграмотността сред сънародниците ни е достигнала невиждани размери и ние не можем да пишем правилно на комунистическия правопис, а какво остава за по-сложния български правопис от преди 1944 г. Неприятен е и фактът, че в последните години се наблюдават стремежи към допълнително осакатяване на езика ни, състоящ се в идеята за премахването на пълния член.

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да възвърнем част от блясъка на българската азбука, която светът познава като славянска. В епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникалността на българската култура и би повдигнало националния ни дух. По тази причина на тази страница общата информация е написана с този правопис и го използваме, защото се гордеем с културното си наследство  и Българския си произход!

Полезни връзки:

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_и_речник_за_употреба_на_ят_от_1940

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_за_ят_в_Правописното_упътване_на_Тодор_Иванчев

http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_думите,_писани_с_голяма_носовка

http://bg.wikipedia.org/wiki/Йотиран_голям_юс

Програма за стар правопис

Страница за правопис и езикова култура

Конвентор стар – нов правопис. Прегледайте частта „Накратко за старата граматика“, където са обяснени някои от недостатъците на конвектора и граматичните правила при които се използват еровите гласни (ъ, ь) и буквата ѣ (ят).

Advertisements

Responses

  1. Добър материал. Поздрави за администраторите на страницата.

  2. Материала наистина е много добър, но за жалост някои от пътищата за възстановяване са безвъзвратно отрязани.
    Сега е добре дори да се борим само за запазване на това с което разполагаме, че то погледнете в сайтовете – с какво нежелание се пише на кирилица и как някои „отворковци“ смятат за особено модерно да заместват „ч“ с 4 или „ш“ с 6. Ако продължиме по този път – безгръбначността ще трябва да приемаме за основополагаща.
    Нека има повече такива материали !

  3. Слава на реформаторите, те са нашето бъдеще!

          След като се преименуваха обратно всичките градове, улици и паланки, след като имената на партизани и бивши Прогресивни изчезнаха от училища, читалища (има ли въобще още такива?) и културни домове, редът явно е дошъл на правописа. Защо пък правописа? Ами защото друго май не остана.
          Истината всъщност е проста: амбициозната хуманитарна интелигенция търси евтина трибуна за ПиАр, ниша за профилиране и държавна софра. Какво по сигурно това да стане на базата на дискредитиране на залезлият преди 20 години режим? Методът е изпитан и работи задоволително.
          В една правописна реформа няма нищо лошо. След като езикът се изменя, налага се и писмеността да го последва. Всички цивилизовани нации с писмен език правят периодически реформи. А тези които не го правят, стигат до положението на англичани и американци: пишат 5 букви, четат само две, ама не от написаните, а съвсем други.
          Да предупредя от самото начало: не съм лингвист или филолог, затова и историята около Юс-а и Двойното Е за мен беше новост. Не ми е и ясно какъв процент от пишещото народонаселение въобще си ги спомня тези букви и кому са нужни. Защото ако ще изпадаме в носталгия за отминали правописни времена, се сещам за един популярен Вазов герой, чиято любима дискусионна тема в този живот била „трябва ли му на българския език Йота или не?“ Та, дами и господа професори по филология и български език: трябват ли ни Юс-а, Двойното Е, както и Ъ и Ь на края на думата?
          В комуникационната теория съществува понятието „редундантност“. То обозначава многократното подаване на дадено парче информация, което не е необходимо за цялостното и еднозначно разбиране на контекста. При условие, че окончателното отпадане на горе споменатите букви или избягването на систематичната им употреба в определени думи не води до загуба на информация или размиването на еднозначността й, тези букви са частично или изцяло редундантни. Струва ли си запазването на редундантност от чувство за носталгия? Не ме разбирайте погрешно: нямам нищо против една правописна реформа, даже ако тя върне Йота-та в българския език, но само при условие, че в замяна на това изчезнат буквите Й и Ь, които и така означават едно и също.
          Драги профилиращи се, идеята ви не е лоша, но за съжаление ви липсва размах. Определено!
          Да върнеш назад една 60 годишна утвърдила се реформа с единствената обосновка, че е инициирана от един излязъл от модата режим е политическо кокошкарство. Никой няма да ахне и да падне от коня, най-много по прогимназиите един милион изтормозени ученици да споменават по-често близките ви роднини от женски род. На повече слава не можете да се надявате. Струва ли си толкова консерватизъм само и само за да се появи още едно поредно издание на буквари и учебници?
          Но аз не съм нито злобар, нито стиснат човек, затова ви предлагам безплатно алтернатива: съберете международна конференция на всички пишещи с кирилица държави (и да не забравите монголците, ей!) и стартирайте програма за унифицирането на кирилицата.
          Това ще е нещо, за което ще пишат дори в Ню Йорк Таймс, с това ще се прочуете в цял свят и сред колеги и пред широките маси от читатели. Можете даже да поиздоите някой и друг еврофонд по културата, защото, ето на, подготвяте други държави за влизането им в ЕС, стандартизация един вид, не е шега работа това. И не се страхувайте от мащабите на начинанието, съдбата е благосклонна към смелите. В последствие писането и редактирането на нови учебници и помагала за образованието пак ще остане на вас, няма кой друг да я свърши тази работа. Този хляб няма да ви избяга,
          Как го беше казал един икономист: „Действай локално, но мисли глобално.“
          Действайте!

    Политици, хуманитарна интелигенция, политическо кокошкарство – май сте объркал страницата. Ние сме просто няколко души, които изразяват мнението си свободно в този блог. Не сме политици или реформатори, а това което сме написали е просто личното ни мнение по този въпрос. Благодарим Ви за позицията, която за ваше съжаление по никакъв начин не ни убеждава, че сте прав. Няма да коментираме всичко написано от Вас, но ще отбележим само, че по никакъв начин идеята Ви, за всекирилска конференция, за унификация на българската (кирилска) азбука, не се връза с нашата идея за контрареформация и връщането на българските правописни правила и съответно – двете най-български букви. Запомнете, че правописните реформи са нещото, което променя говора, а не обратното. Пишещото народонаселение може да не помни истинския български правопис, точно както не помни и историята си, която точно като вас смята за ненужна. Нелогична е и позицията Ви за „еволюция“ на езика ни. Напротив, опростяването, било то премахването на букви или цели думи, води до деволюция и опростачване. Все пак се радваме, че сте научил нещо от нашата статия, макар и да не сте съгласен с позицията, която изразяваме. – Националенъ свѣтоглед

  4. Благодаря за коректния отговор. Във виртуала, почти сме отвикнали на коректни порядки. Прави ви чест.

    По същество:
    Не мога да се съглася със становището, че връщането на една утвърдена правописна реформа би имало някакви, каквито и да било, положителни последствия. Но вие все пак явно сте се занимавали по-задълбочено и по отдавна с темата. Можете ли да ми покажете пример в историята, когато в някоя държава е върната назад утвърдена правописна реформа и оттам са произтекли положителни последици?

    Не можем да Ви дадем точен пример от историята с конкретни събития от миналото, а и не е нужно една евентуална реформа да копира сляпо някоя от правописните реформи, от преди 1944 година. Но ще Ви запознаем с един факт. И до ден днешен се е запазила ятовата граница, която разделя българските диалекти на две основни групи – източни и западни. Ако в българската азбука се върне буквата „ѣ“ например, това не би усложнило езика по никакъв начин, а дори може да се каже, че би го опростило и би премахнало изкуствената коминитерновска граница между източните и западни говори. Според Вас, какви последници биха произлезли от една такава реформа – положителни или отрицателни? – Националенъ свѣтогледъ

  5. Здравейте, отъ материалътъ Ви въ bg.altermedia.info съмъ вашъ привърженикъ.

    Вѣрвамъ въ това, че трѣбва да ползваме естествениятъ за насъ правописъ. Лично азъ съмъ свидетель на явлението “ Ятова граница “ като съмъ отрасълъ и живѣлъ въ Неврокопско.

    За сегашното ми мнение използвамъ материали отъ http://ivanchevski.grazhdani.eu/, като ползвамъ и добавката къмъ интернетъ програмата Firefox, надѣвам се като за първи пѫть да не допускамъ грѣшки като пиша тъй.

    Ще се постарая този текстъ да достигне до колкото се може повѣче хора.

  6. Здравейте,
    Вашата статия е невероятна! Наистина старият правопис е много по-звучен и хубав от сегашния! Надявам се, че един ден ще си го върнем!!! 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: