Националенъ свѣтогледъ

Азбуката, на която пишем днес, се състои от 30 букви. Това са учи още в началните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от етноси, живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образование, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърватска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг, различен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през 1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобен курс, въпреки че се прокраднаха куп други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В резултат на това целенасочено бездействие на политиците цари масово невежество сред нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на своята азбука и когато срещнат текст, написан на стария правопис, им се струва странен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ) и отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточняваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки който поиска ще може да се запознае с тази информация.

Буквата Ят (ѣ)

Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа започват да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др., предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено недообмислен.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков, предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите” политици – комунисти и земеделци – започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 година това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната с неодобрение от почти цялата българска интелигенция – премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смело да пишем с е…

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се политизира. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. С този акт комунистите окончателно скъсват връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Болшевишките престъпници дори имат наглостта да подменят официалния български шрифт на кирилицата с руски.

След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без успех. Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение бял – бяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).

Буквата Голям Юс (Ѫ)

Наричана и „широко ъ“, тази буква е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният изговор (с изключение на Солунския и Костурския) – на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.

В заключение

Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва. За съжаление това е трудно постижима мечта, защото в днешно време е неграмотността сред сънародниците ни е достигнала невиждани размери и ние не можем да пишем правилно на комунистическия правопис, а какво остава за по-сложния български правопис от преди 1944 г. Неприятен е и фактът, че в последните години се наблюдават стремежи към допълнително осакатяване на езика ни, състоящ се в идеята за премахването на пълния член.

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да възвърнем част от блясъка на българската азбука, която светът познава като славянска. В епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникалността на българската култура и би повдигнало националния ни дух. По тази причина на тази страница общата информация е написана с този правопис и го използваме, защото се гордеем с културното си наследство и Българския си произход!

Полезни връзки:

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_и_речник_за_употреба_на_ят_от_1940

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_за_ят_в_Правописното_упътване_на_Тодор_Иванчев

http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_думите,_писани_с_голяма_носовка

http://bg.wikipedia.org/wiki/Йотиран_голям_юс

Програма за стар правопис

Страница за правопис и езикова култура

Конвентор стар – нов правопис. Погледнете частта „Накратко за старата граматика“, където са обяснени някои от недостатъците на конвектора и граматичните правила при които се използват еровите гласни (ъ, ь) и буквата ѣ (ят).