Posted by: Националенъ свѣтогледъ | февруари 8, 2010

Политиката и насокитѣ на демократическия сговоръ

Речь на г. проф. Ал. Ц. Цанковъ,

председателъ на Народното събрание,

държана на публичното събрание, устроено въ гр. Плѣвенъ на 4 декемврий 1927 г.

..за да изтеглите .pdf файла, щракнете върху картинката..

Българи,

Тия, които бълваха най-гнусните и долни лъжи, които хвърляха кал срещу святото за всеки честен българин име на водача генерал Луков, днес усилено разпространяват позиви с въпроса:

„Кой уби генерал Луков?“

На тоя въпрос целият народ отговори единодушно:

„Враговете на България! Тия, които не искаха да имаме народен водач!“

Ние, легионерите, отдавна знаем, че евреите, комунистите и плутократите не желаят такъв, но ние много добре знаем, че масоните от днешното правителство на няколко пъти се опитаха да разцепят нашата легионерска организация чрез раздаване на богати служби на бивши легионери, за да противодействат вътрешно организационно на водача.

От какво се бояха управляващите масони?

От това, че генералът водач искаше да търси отговорност не само на дребните нарушители и частните търговци, но най-вече на прекомерно забогатели управляващи и некадърни министри.

„Кой не може, не трябва да заема министерски пост. Остане ли, трябва да отговаря“ – казваше той.

Българи,

Най-голямата в историята на България полиция, с най-големия бюджет и най-болезнено амбициозния за министърпредседателското място министър, е длъжна да залови убийците и чрез бърз съд да докаже твърденията си, а не чрез всевъзможни хипотези и анонимни позиви бе стойност.

Ако не може да направи това, г-н Габровски трябва да си тегли последствията, а не да си умие пилатските ръце с някаква си награда от 300 000 лв., с която обижда националното достойнство и съзнание на нашия народ, защото без нея ние ще хванем убийците и накажем подбудителите.

ЦДА ЧП, 136к, а. е. 6, л. 41. Циклостил, печатно, с винетка – кръст и легионерски лъв.

от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, Н. Поппетров, 2009 г.

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | януари 17, 2010

Нация и политика

„Нация и политика” (НП) е политически кръг, образуван от представители на третото поколение*, сред които най-активни в края на 1934 г. са д-р Никола Минков и д-р Стефан Клечков. Получава названието си по едноименното списание (февруари 1935 – декември 1940 г.). Той е типичен пример за интелектуален кръг разработващ основни положения от представите за бъдещото общество. Съставът му е много ограничен – численият състав на самия кръг би могъл да бъде сведен до 30-40 души, главно юристи и икономисти. Същевременно характерът на материалите, поместени в списанието, както и добре отразената обратна връзка показват, че НП има своето влияние.

Политическият кръг претендира да изразява мнението на младите. Провъзгласява Възраждането за неотменим първообраз и идеал на третото поколение. Обявява се за „народнически национализъм”, постигане на обществено единство, изглаждане на социалните конфликти. Пледира за подкрепата на селото и поощтряване на инциативите в тази насока. Отделя голямо внимание на въшната политика.  Практически кръгът освен печатната си изява няма друга публична дейност. Списанието разглежда широко идейни теми, актуални въпроси от дневния ред на авторитарния режим и авторитарно ориентираната млада интелигенция, външнополитически теми. НП е ориентирана антикомунистически и противолиберално, но оформя линия на изнасяне на решения и проблеми, вместо да се обръща към миналото или да отправя нападки срещу политическите си противници. През цялото си съществуване кръгът заема позиция на страничен наблюдател към действията на режима. Има сериозни податки, че и от двете страни в отделни моменти са правени опити за сближение и сътрудничество. В 1940 г. с влизането на Никола Минков в парламента и приобщаването му към СБНЛ кръгът губи безспорния си лидер. Стефан Клечков става пък първият главен водач на ОБМ „Бранник”. Авторитаристи по нагласа, представители на „Нация и политика” имат определени различия с авторитарния режим по основни положения, като характера на обществената опора на режима, начина на създаване на общонационална младежка организация, борбата със спекулата. До края на съществуването на 24 ОНС Н. Минков запазва положение, което може да се определи като движещо се между коректив и своеобразна опозиция.

Основни лидери: д-р Никола Минков, д-р Стефан Клечков.

Значението на НП е в оформянето на определен психологически климат, благоприятстващ авторитарния режим, в косвеното участие при изработване на авторитарната идеология, както и като трибуна на политическата мисъл на един определен сегмент от третото поколение.

Третото поколение* – има се превдид третото поколение българи след Освобожението.

източник – „Социално наляво, национализмът напред„, Николай Поппетров, 2009 г.

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | януари 11, 2010

Цѣли и задачи на съюза „Българска родна защита“

След страшната катастрофа, която ни сполетя в последната война, духът бе отпаднал, патриотичното чувство – разколебано, и надеждата за по-светло бъдеще почти изчезнала. Скоро обаче народът се опомно и духът се повдигна. Днес вече в България се надигна силна патриотическа вълна, която обхваща всички обществени слоеве и прониква дори в последната селска колиба. Интелигенцията, която до неотдавна бе в плен в ръцете на безотечественици, бързо се отърва от техните утопии и с ускорен темп вървъ надясно, като с гордост се нарежда до трицветното знаме, за да служи на своята татковина с девиза: „България над всичко„.

Съюзът „Българска родна защита“ е безпартийна, патриотична и чисто българска организация с девиза: „България над всичко„. Неговата цел е да сплоти всички младежи, които чувстват нужда да се наредят под трицветното знаме, за да служат на своята татковина. Той ще ратува за патриотическото и национално възпитание на учащата се младеж и за култивиране на гражданските добродетели: ред, дисциплина, почит към закона и готовност да се жертва личното благо за благото на народа и Отечеството. Ще се води легална борба против безотечествениците; ще се бори против корупцията в държавата и обществото, като взема инициатива за създаване на обществно настроение за борба против това зло, ще се бори против паразитизма на чужди елементи, които отнемат от гърлото на българина и последния му залък и се надсмиват над неговата овчедушна толерантност. Но най-после ще ратува и против престъпната българска сервилност и доверчивост към чужденеца – две отрицателни качества в характерна на българина, наблюдавани от най-старо време и до днес, от които много сме страдали, много беди и нещастия са ни сполетявали и пак ще ни сполетяват, ако не се опомним.

Съюзът ще достигне своите цели чрез възпитание на своите членове в духа на възвишен патриотизъм, национална гордост и гражданско съзнание.

Това възпитание ще се достигне чрез беседи по всички въпроси от патриотически и стопански характер, за да се разяснят причините и следствията на всички обществени прояви, които днес се наблюдават в нашия живот. С една дума, съюзът „Българска родна защита“ ще бъде наистина школа за патриотическот и гражданско възпитание на своите членове.

Съюзът, при всичко че съществува от година насам, днес брои в своите редове няколко хиляди членове. Неговата сила е в духа на дисциплината на неговите членове, готови всеки момент да се жертват за благото на своята родина.

Съюзът апелира към всички добри българи да се притекат под неговото знаме и сгъстят неговите редове, за да може, когато обстоятелствата го наложат, да покаже своята мощ и достигне поставената цел: благото на Родината.

в. Родна защита, год I, н.1, 28 март 1925 г.

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | януари 9, 2010

Народното социално движение (НСД)

На започналия на 15 май 1932 г. конгрес на Демократическия сговор привържениците на Александър Цанков се обособяват самостоятелно, фактически провеждат паралелен конгрес и така на 16 май с.г. се появява формацията Демократически сговор (Александър Цанков), известна още по партийния си цвят, и като Синия сговор. Основните програмни идеологически насоки на новата партия са изложени на 12 юни 1932 г. в програмната реч на Цянков „Нашият път“. В нея лидерът на партията очертава основните насоки на бъдещата и дейност; откроява тезите за хармонизиране на интересите на труда и капитала, за водещото начало на социалното, за необходимостта капиталът да се подчинява на социални и общонационални изисквания, за приобщаване на трудовите съсловия – селяни и работници, към националния политически живот и др. Речта бележи начало на период на интензивно организационно изграждане. Демократическия сговор на Ал. Цанков се самоопределя като народно социално движение (оттук и неофициалното му название Народно социално движение – НСД), като алтернатива на съществуващите партии. Поставя си за задача да овладее значителни позиции сред работническите и селските среди. Цанков лансира идеята за „стопанска демокрация“, която трябва да изразява същността както на неговата партия, така и на поддържаната от нея представа за управление.

Водачът на НСД – Александър Цанков

Прочети още…

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | януари 9, 2010

Съобщение

От днес, 09.01.2010 г., започваме периодично да публикуваме интересна информация за Българските националистичеки организации от преди 1944 г. Информацията ще е под формата на снимки, пропагандни текстове и др. С течение на времето, блогът ще се трансформира в електронна библиотека, в която ще се намерят място интересни материали, които не са налични на друго място в интернет.

Ако и Вие имате материали, които желаете да споделите с нас, пишете на : nacionalensvetogled@gmail.com

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | октомври 27, 2009

Свѣтогледътъ

Индивидуализмът на 18 и 19 в. не се изрази само идейно, а разрастна и в стопанско отношение. Разцветът на капитализма и стопанският либерализъм изобщо се основават на индивидуализма. От тази гледна точка е правилно да се казва, вместо капитализъм, индивидуален капитализъм. Защото средствата на производство са неограничена собственост на индивидуални лица. Свободата на тези лица да увеличават и използват средствата за производство, да боравят неограничено с произведенията на тези средства и да определят по своя воля отношенията си с хората водеше отначало към успех. Защото страните, в които се развиваше индивидуалният капитализъм, приличаха на незасадени градински места, в които имаше място и временна полза дори от безразборното засаждане от страна на неограничавани личности. Но скоро гъстотата на произволно засадените предприятия доведе до бъркотия, неправда, произвол и безпътие.

И тогава като негова реакция се появи марксизмът. Но тъй като марксизмът пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трябва да се отправи към индивидуалния капитализъм. Марксизмът пропусна да изтъкне, че индивидуалният капитализъм унищожава расовата жизнеспособност на хората по пътя на обратния подбор. Маркс дори е долавял силата на наследствената общност и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целите му са били други, в последствие не взима предвид тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че „хората не биха произвеждали, ако нямаха нуждата и стремежа да притежават“, но дори и неговите марксисти, вместо да вземат предвид новите постижения на науката, се вкопчиха в стари построения като слепци у тояга.

И сега трябва да се установят от опит, че планът им в СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза от обстоятелството, че той не може да се осъществи с тези хора, които сега живеят на земята и по нашия свят. Но, създаден от злоба и мъст, той и до днес проповядва, че трябва да се изчака докато капитализмът онещасти човечеството, та след това той да го спаси. Там обаче, дето е властен, марксизмът проваля жизнеспособността на хората и ги храни с надежда, че тази жертва щяла да се ползва от идните поколения. Марксизмът като учение е едностранчив, а на практика е убийствен за човечеството от гледна точка на нацията.

От нейно гледище индивидуалният капитализъм, а също и марксизмът, водят до дегенерация на човечеството, защото причинява обратен подбор. Но тъй като основният въпрос на досегашните политически борби беше „капитализъм или марксизъм“, то отричането на двете форми поражда въпросът:

Тогава накъде?

От идеята за нация произхожда светоглед като надиндивидуална наследствена расова общност. Тя е вечната носителка на ценности и изходна маса за нови човешки възможности. Запазването на нейната жизнеспособност и насочването и в пътища, които водят до постоянно усъвършенстване, обуславят националното културно творчество, а заедно с него и общочовешкия напредък. И тъкмо затова национализмът се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпрос. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособност на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне от глад, недояждане и неправди. Той желае от всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалният въпрос е чисто национален въпрос.

Главните упадъчни процеси на всяка съвременна културна нация са:

1. Обратна селекци, т.е. постепенното намаление на ценния човешки материал и силното увеличение на хората с малоценно наследствени заложби.

2. Недостатъчния общ прираст на нацията.

Тук няма да бъдат изложени причините и обясненията на тези два упадъчни процеса, но е нужно да се изтъкне само, те те лежат главно на социална площ. Човекът се е развивал през хилядолетията чрез биологическия подбор и то в съответствие на естествения ред на живота, а не с оглед на съвременната социална обстановка.

За това националния светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това, разбира се и на целокупното законодателство. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалността на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне в своята измислена противоестествена система, води към бърз упадък.

Национализмът взема предвид естествените особености на личността. Той я псази, цени я и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния почин в производството, но като съчетава цялостно и контролира планомерно самото производство, той налага справедливо разпределение и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цялостно съчетание на стопанския стремеж, което дава най-добри условия за жизнеността на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.

От това становище произлизат и необикновените и невиждани грижи от страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източник и основа на националния живот. От друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното ръководство на нацията въз основа на нейната самобитност.

Национализмът цени справедливо личността и тъй като вярва в духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъм и като марксизма, а води преди всичко идейна борба.

из „Неизменниятъ антропологиченъ обликът на българите“, издателство Монархическо-Консервативенъ Съюзъ, 2000 г.

Оригинално – текст на Р.Н.Б, автор и година – неизвестени.

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | август 16, 2009

Заплакала е гората…

zaplaka_e_gorataНякога нашите земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. Гори, които поколения българи са пазели и почитали. Гората е била възприемана от нашия народ като майка закрилница, в която са намирали убежище и са раздавали справедливост бунтовните българи, бранещи народната чест. Тя е давала най-изобилния и вкусен дивеч и най-хубавите дърва, с които човек може да се стопли в студен зимен ден. 

Silva Magna Bulgarica или Великата Българска гора, наричана от римляните с това име, през последните 150 години е унищожавана на няколко пъти. Първият етап на хищническото изсичане на горите в България е  след Кримската война през 1853 г. до Освобождението. По това време развиващите се държави в Европа са били ненаситен пазар за дървен материал и кожарски суровини. Резултатът е печално известен – горите са били опожарявани и изсичани без мярка. Вторият етап на унищожаването на останалото от Великата Гора започва в началото на 20 век. Третият етап от унищожаването на горите се вижда от всеки българин и той е ДНЕС и СЕГА. Методите са същите като отпреди сто години, а поради липса на законност и държавна политика, природата се унищожава необратимо.

Прочети още…

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | август 9, 2009

Банките и узаконения грабеж с нарастващите лихвени равнища

Процент

Целият народ разбра от медиите или от горчив опит, че световната икономическа криза засегна вече и нас. Като факт, но не и за успокоение, ние сме в периферията на „кризисния епицентър”, защото сме една от най-бедните страни в Европа и ЕС. Не бива обаче да забравяме, че  земетресенията понякога носят след себе си големи приливни вълни, които нанасят огромни поражения, след като първичните трусове вече за затихнали. В тази статия няма да стане въпрос за това – кой, как и защо предизвика Световната икономическа криза. Но ще споменем, че определени финансови кръгове в САЩ и Европа си позволиха да отпуснат години наред до такава степен финансовата кошница, че „живот и бизнес на кредит” станаха нещо нормално. Естествено, те правеха това за да получат бързи печалби от лихви, но надвишиха с борсови и спекулативни манипулации десетки пъти собствените си капиталови възможности. И един ден пирамидата рухна. Като резултат, ние също берем плодовете на „глобалистичното мошеничество” на банковата система.

Прочети още…

Posted by: Националенъ свѣтогледъ | август 8, 2009

Комунистическият геноцид над Българския език

Азбуката, на която пишем днес, се състои от 30 букви. Това са учи още в началните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от етноси, живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образование, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърватска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг, различен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през 1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобен курс, въпреки че се прокраднаха куп други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В резултат на това целенасочено бездействие на политиците цари масово невежество сред  нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на своята азбука и когато срещнат текст, написан на стария правопис, им се струва странен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка  (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ) и отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточняваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки който поиска ще може да се запознае с тази информация.

Прочети още…

« Newer Posts - Older Posts »

Категории