Posted by: Националенъ свѣтогледъ | януари 9, 2010

Народното социално движение (НСД)

На започналия на 15 май 1932 г. конгрес на Демократическия сговор привържениците на Александър Цанков се обособяват самостоятелно, фактически провеждат паралелен конгрес и така на 16 май с.г. се появява формацията Демократически сговор (Александър Цанков), известна още по партийния си цвят, и като Синия сговор. Основните програмни идеологически насоки на новата партия са изложени на 12 юни 1932 г. в програмната реч на Цянков „Нашият път“. В нея лидерът на партията очертава основните насоки на бъдещата и дейност; откроява тезите за хармонизиране на интересите на труда и капитала, за водещото начало на социалното, за необходимостта капиталът да се подчинява на социални и общонационални изисквания, за приобщаване на трудовите съсловия – селяни и работници, към националния политически живот и др. Речта бележи начало на период на интензивно организационно изграждане. Демократическия сговор на Ал. Цанков се самоопределя като народно социално движение (оттук и неофициалното му название Народно социално движение – НСД), като алтернатива на съществуващите партии. Поставя си за задача да овладее значителни позиции сред работническите и селските среди. Цанков лансира идеята за „стопанска демокрация“, която трябва да изразява същността както на неговата партия, така и на поддържаната от нея представа за управление.

Водачът на НСД – Александър Цанков

През есента на 1932 г. започва организационното изграждане на национални работнически синдикати, а от февруари 1933 г. започва да излиза и техният печатен орган – в. „Национален работник“. През октомври-декември 1932 г. се организира и младежки съюз, а през октовмри 1933 г. се появява и неговият орган – в. „Млада България“. Работата по създаване на база сред работниците, селяните и младежта продължава много интензивно и в началото на 1934 г. се формира Общ съюз на националните работнически синдикати (ОСНРС) и се прегрупира младежкото движение.

Паралелно с това развитие протича процес на интензивно нарастване и укрепване на организацията, която приобщава значително количество селско население – около 1/2 от всички членуващи в нея.

Поетапни попълнения разширяват обществените и позиции – през есента на 1932 г. вв нея се влива ядро запасни офицери сговористи, сред които генералите Иван Вълков и Велизар Лазаров, както и група членове на Националлибералната партия около Христо Статев, по това време и по-късно се присъединяват дейци на СБРЗ, легионери, а в самото начало на 1934 г. в партията шумно влизат представители на „Звено“, БЗНС, НЗФ и др., както и представители на Демократичния сговор (Ляпчев – Буров). Към средата на 1933 г. близо 1/3 от партийните членове са под 30 годишна възраст, а към май 1934 г. се отчитат 34 000 членове на младежкия съюз. По официални партийни сведения през май 1933 г. движението на Цанков брои 3500 организации с приблизително 120 хил. членове, а в навечерието на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. членската маса достига 198 000 души. Тогава в редовете му се оказват едни от най-изявените личности на дясното пространство, между които Христо Калфов, Христо Статев, Цоню Бръшлянов, Тодоро Кожухаров, Димо Касазов.

Движението отбелязва успехи и в участието си на общинските избори-на изборите в София през 1934 г. печели 10% от гласовете и излиза на трето място. През април 1934 г. официално се преминава към новото звание на организация – Народно социално движение „Сговор“.

НСД не крие позитивното си отношение (и дори симпатиите си) към италианския фашизъм и германския националсоциализъм, но подчертава в своите основни идеологически текстове и организационни документи своя самобитен, чистобългарски характер.

Деветнадесетомайският преврат проваля предвидения за 21 май конгрес на движението, който трябва да изиграе роля на повратна точка по пътя му към властта. Разтурено като другите партийни формации, то преминава към етапа на криза, довела и до разцепването му. През 1936 г. НСД се консолидира, разгръща нелегална организационна и пропагандна дейност, подготвя организирането на ударни групи(партийна милиция), атакува авторитарния режим. Движението поддържа значителна активност до 1938 г., а запазва и след това значителен потенциал в организационно и кадрово отношение.

НСД е най-мощната формация от дясното политическо пространство до преврата през май 1934 г. като по своята членска маса, разнообразен социален състав и постигнати изборни резултати, така и в организационно развитие. Цанков и сътрудниците му успяват да изградят масова политическа организация, добре функционираща и с приемлива, за значителни по мащаб социални среди, програма.

Основните органи с в. „Демократически сговор (Ал. Цанков)“, сп. „Нова мисъл“, в. „Удар“.

Статията е от книгата „Социално наляво, национализмът – напред“, автор Николай Поппетров, 2009 г.

Бележка – Умишлено, не съм преписал част от статията, защото според мен тя отразява единствено субективното мнение на автора и желанието му да натърти върху симпатиите, които са изпитвали, към Германия на А. Хитлер и Италия на Б. Мусолини, голяма част от българските политици (включително и Цанков), от дясното политическо пространство, по това време в България.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Категории

%d bloggers like this: