Банките и узаконения грабеж с нарастващите лихвени равнища

Целият народ разбра от медиите или от горчив опит, че световната икономическа криза засегна вече и нас. Като факт, но не и за успокоение, ние сме в периферията на „кризисния епицентър”, защото сме една от най-бедните страни в Европа и ЕС. Не бива обаче да забравяме, че  земетресенията понякога носят след себе си големи приливни вълни, които нанасят огромни поражения, след като първичните трусове вече за затихнали. В тази статия няма да стане въпрос за това – кой, как и защо предизвика Световната икономическа криза. Но ще споменем, че определени финансови кръгове в САЩ и Европа си позволиха да отпуснат години наред до такава степен финансовата кошница, че „живот и бизнес на кредит” станаха нещо нормално. Естествено, те правеха това за да получат бързи печалби от лихви, но надвишиха с борсови и спекулативни манипулации десетки пъти собствените си капиталови възможности. И един ден пирамидата рухна. Като резултат, ние също берем плодовете на „глобалистичното мошеничество” на банковата система.

Банковият сектор в България се състои от 24 банки, от които само две са с изцяло Български капитал (над 51%) – Първа инвестиционна банка и Общинска банка. Българската народна банка, на основание на Закона за банките и Закона за кредитните институции, регулира дейността им в страната, както и следи основни им банкови показатели, като ликвидност, кредитен рейдинг и др., с цел да коригира политиките на отделните банки и да предпази вложителите от рискове. В същото време, тя регулира и парите и финансовите инструменти в обръщение, съгласно условията на Валутния борд. На база активи, най-големите банки в страната са: Уни кредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена Българска банка, Райфайзен банк, Юробанк и Еф Джи България (това не е показател за рейтинг и финансово състояние). Към 30.06.2009 г., банките са раздали под формата на кредити в размер на 56 млрд лв. от които в евро 32 млрд.лв, а са привлекли под формата на депозити 60 млрд.лв, от които в евро 33 млрд.евро (около 1/5 от привлечения капитал е от външно междубанково кредитирана). Приходите от лихви за периода 01.01.2009 г. до 30.06.2009 са в размер на 2,5 млрд. лв., а разходите за лихви 1,2 млрд.лв.

Показваме тези сухи статистически показатели с цел читателите да се уверят, че не само банковата система, като цяло не е на загуба, ами точно обратното – в този момент на наш гръб се печели от разликата в лихвените равнища по кредити и депозити /марж/, което е още сто тояги на голият гръб на Българския предприемач и обикновен гражданин. Нужно е да се спомене, че от тези 56 млрд.лв. кредити 2,5 млрд. са класифицирани съгласно Наредба 9 на БНБ като рискови, т.е. имат проблеми с обслужването.

Нека се спрем на нещо друго – на това как банковата система спомогна Световната икономическа криза да ни изненада. За периода от 2000 г. до средата на 2008 г. банките правиха масирана пропагандна продажба на кредитни пакети. Тя се развиваше основно в  три направления:

1. Фирмени кредити – предпочитания за банките вариант бяха краткосрочни револвиращи кредити, обезпечени с ипотеки със относително ниски лихвени равнища в порядъка на 6-10 % годишна лихва;
2. Кредитиране на населението – дългосрочни ипотечни кредитни за покупка на жилища с ипотека на същите, които покриваха около 80% от пазарната им ликвидност, при актуални тогава цени, при лихвени равнища от 6-10% . Краткосрочни кредити/потребителски-обезпечени с поръчители/ и картови/обезпечени с вземания от заплати или дори необезпечени/. Стигна се до там, че кредитните карти буквално се „подаряваха” на „лоялни клиенти”, като лихвените равнища тук бяха доста по-сериозни, в порядъка на 10-15% годишна лихва;
3. Междубанково кредитиране – това е нормална кредитна процедура за краткосрочно прехвърляне на финансови инструменти от една кредитна институция на друга и обикновено се осъществява на ниски лихвени равнища – около 4-5%/колкото и варираше Основния лихвен процент, определян от БНБ/.

В същото време влогонабирането/депозирането/ се извършваше основно в две направления и носеше в себе си предварително заложена бомба с часовников механизъм:

• депозирани средства на международни банкови институции, които бяха бързо ликвидни и при първата кризисна ситуация биха могли да бъдат поискани обратно;
• депозити на граждани и фирми – пренебрежимо малък размер, като се има предвид твърде ниските лихви, особено по разплащателните сметки и безсрочните депозити -1-2% годишна лихва, а по срочните – никога повече от ефективен процент 3-4%.

Естествено е редно да се отбележи, кой е виновника за подготвената бомба. Първи за „либерализация на банковия сектор” и „освобождаване на кредитния пазар„, заговори правителството на Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Според тях, така щял да се даде стимул за нарастване на БВП (брутен вътрешен продукт). БСП и компания, просто продължиха тяхната политика. Така се получи траен, но нестабилен ефект на превиден икономически растеж: бум на строителството, бум на рискови инвестиции, бум на търговията/особено спекулативната/. Допусна се и рисково кредитиране не нерентабилни наскоро приватизирани предприятия. Кредитирането на населението не беше съобразено с реалните доходи. Много семейства си позволиха риска да харчат над половината от семейния бюджет, погасяйки кредити, а някои погасяха стари, като трупаха нови. В договорите за кредит нарочно цареше бюрократична неяснота, пълна с капани: такси за годишно обслужване, невероятно олихвяване и при най-малкото просрочие, всичко това добре описано някъде с най-ситен шрифт в подписваните документи. След като се описваше начина на олихвяване, някаде дълбоко в заключителните разпоредби на Договора за кредитиране задължително се упоменаваше, че лихвата може да бъде променяна по усмотрение на УС на банката. Интересна прозрачност, нали?

БНБ, съгласно по-горе споменатите вече закони, изискваше от банките постоянно провизиране на рисковите кредитни експозиции и гаранционен капиталов депозит за рискови ситуации (т.е. отделяне на резерв в БНБ, който служи като гаранция), като налагаше действително строг контрол, доколкото закона го позволяваше. Това обаче се превърна в гаранция против банкови фалити и защита на вложителите, а кредитополучателите буквално бяха оставени да се спасяват сами, ако кредитите им станат предсрочно изискуеми.

Дали самата криза или по скоро страхът от криза още в края на 2008 г. породи следния ефект:

• вдигане на лихвените равнища с по 1-2 % по дългосрочните, добре обезпечени кредити и с по 4-5% на краткосрочните кредити;
• Преразглеждане на финансовото състояние на кредитополучателите и преобразуване на кредити от дългосрочни в краткосрочни;
• Превалутиране на кредити от евро в лева;
• Използване на крайни механизми за събиране на „лошите кредити”. Създаде се институцията на Частните съдебни изпълнители, като държавата им вмени да събират изискуеми кредити, дори чрез силови методи.

Така се породи Българският парадокс, при здрава банкова система, да има куцаща икономика. Спадът са първото тримесечие на 2009 г. в някой сектори вече надвишава 50%. А Г-8, в своите редовни съвещания, изобщо не е и разглеждал Българския проблем. При тях има болен реален сектор и болна банкова система, като „лечението” се провежда на принципа: наливай още пари и се надявай системата да се стабилизира. Един принцип, който обаче не е актуален за българската реалност! При нас към момента няма реални проекти, които да си струват риска от кредитиране, затова и кредитирането стагнира напълно. БНБ предупреждава, че ако сега първият срутил се сектор е в строителството, то за в бъдеще трябва да се готвим за срутване на кредитирането на т.н. „зелена енергия”, тъй като това е прекалено скъп инвестиционен дял и носи огромен риск, особено ако НЕК се откаже от гарантирано изкупуване на енергията. В същото време, България е подложена на атаки от световните финансови инситуции за затягане на кредитния пазар.

Управителя на БНБ Иван Искров в свое изказване на 11.04.2009 г., съвсем правилно отбелязва:

„Разглеждайки такива несъстоятелни материали, човек би помислил, че именно нашите икономики са тези, които причиниха настоящата глобална финансова и икономическа криза, и най-големите проблеми едва ли не са в нашата част на света„, като продължава

„ Комично е, че институциите, които ни критикуват най-много, са именно тези, които най-много се нуждаят от правителствена помощ, за да се справят с дупките във финансовите си баланси.”/ в случая се има предвид доклада на ЕБВР/

В заключение, според нас, е добре новите управници от ГЕРБ да помислят за законово регламентирани лихвени равнища по депозити и кредити и контролиране на маржа и за изграждане на фонд, който да покрива рисковите експозиции при кредитиране на населението. По този начин би станало възможно свалянето на лихвените проценти, а също и задължаването на банките да провеждат политика за разсрочване на кредити при изгодни условия. Ако това не помогне единственият изход остава – национализация на банковия сектор, което се доказа, като една напълно демократична практика, успешно прилагана в някои страни от ЕС .

В същото време, ние Българите, трябва да осъзнаем, че на кредит не бива да се живее, защото така само правим услуга на едрите световни финансови магнати. Животът на кредит е модерна форма на икономическо робство. А фирмите трябва да насочат усилията си в сектори, които ще им носят реална, а не спекулативна доходност и бърза печалба.

Всичко това е възможно, ако има „политическа воля”, а не празни приказки и „антикризисна програма” от четири странички! Само тогава ще имаме шанс да излезем от цунамито на Световната икономическа криза, понамокрени, но живи!