ѣ Ѫ – За стария български правописъ

Азбуката, на която пишем днес, се състои от 30 букви. Това са учи още в началните класове на българското училище, където малките българчета и други деца от етноси, живеещи на територията на България и възползващи се от правото си на образование, учат как се пишат българските букви. За разлика от връстниците си в Хърватска например, които учат как се чете и пише на глаголица, българчетата обаче не учат нито старобългарски, нито глаголица, нито дори това, че е имало друг, различен от сегашния правопис, който комунистите са променили след преврата през 1944 г. До сега не се е намерила, както е модерно да се казва, „политическа воля” за въвеждането на подобен курс, въпреки че се прокраднаха куп други меко казано безродни и анти-национални идеи и реформи в образователната ни система. В резултат на това целенасочено бездействие на политиците цари масово невежество сред нашия народ, като голяма част от младите хора в България не познават историята на своята азбука и когато срещнат текст, написан на стария правопис, им се струва странен, архаичен и неразбираем.

По тази причина ние съставихме тази кратка и разяснителна статия, в която ще се опитаме да преразкажем историята около реформата и продиктуваното от съветските болшевики „опростяване”, а всъщност осакатяване, на българската азбука и по-точно – изхвърлянето на буквите Голям Юс или Голяма носовка (Ѫ), Ят или Двойно е (ѣ) и отпадането на еровите гласни ( ъ и ь в края на думите завършващи на съгласна). Уточняваме, че няма да се впускаме в излишни досадни подробности и правила за използването на тези две букви. В края на статията ще поместим някои връзки, така че всеки който поиска ще може да се запознае с тази информация.

Буквата Ят (ѣ)

Още в края на 19 в. някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа започват да искат премахването на буквата от азбуката и замяната и с я или е, според правоговорните правила. През 1892 г. правописната комисия, назначена от Георги Живков, просветен министър в правителството на Стефан Стамболов, в която влизат Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др., предлага изписване на ѣ единствено там, където в Източна България гласната е широка (а или широко е) – или да се пише вѣра, но верен, верски, вероизповедание и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „Български преглед“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено недообмислен.

През 1895 г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата Константин Величков, предлага нов проект, който напълно изхвърля ѣ от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното му място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл“ – след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 век въпросът с ѣ започва силно да се политизира и „левите” политици – комунисти и земеделци – започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 година това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС. Тази реформа е посрещната с неодобрение от почти цялата българска интелигенция – премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонски българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. Двойното е започва да добива статус на символ на българщината. Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.

През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор Стефан Младенов се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор Младенов пише:

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (а с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни говори старобългарското ѣ се произнася като е, ние можем… смело да пишем с е…

Но за съжаление по това време въпросът с ѣ вече е излязал от контрола на българската наука и силно се политизира. Запазването на ѣ се разглежда от левите политически сили като проява на езиков елитизъм и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след преврата от 9 септември 1944 г. отечественофронтовско правителство прави нова правописна реформа, с която ѣ се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на я или е по така нареченото ятово правило. С този акт комунистите окончателно скъсват връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Болшевишките престъпници дори имат наглостта да подменят официалния български шрифт на кирилицата с руски.

След 1989 г. много десни политически и културни организации се опитаха да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е, за съжалние без успех. Все пак в българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – ѣ и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често обаче, съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на ъ.

Какви са последниците от изхвърлянето на ят от азбуката? Благодарение на това се е създава (д)ефекта на свръхякането, разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение бялбяли. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за рупските диалекти (Тракия и Родопите).

Буквата Голям Юс (Ѫ)

Наричана и „широко ъ“, тази буква е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. В повечето български диалекти е отпаднал специфичният изговор (с изключение на Солунския и Костурския) – на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само на изуст и без езиков усет.

В заключение

Стариятъ правописъ е наше културно наследство и според нас всеки българин трябва да е запознат, да се гордее с него и дори да го използва. За съжаление това е трудно постижима мечта, защото в днешно време е неграмотността сред сънародниците ни е достигнала невиждани размери и ние не можем да пишем правилно на комунистическия правопис, а какво остава за по-сложния български правопис от преди 1944 г. Неприятен е и фактът, че в последните години се наблюдават стремежи към допълнително осакатяване на езика ни, състоящ се в идеята за премахването на пълния член.

Може би някой ден ще успеем да въведем използването на стария правопис и да възвърнем част от блясъка на българската азбука, която светът познава като славянска. В епохата на глобализацията това е крайно необходимо, защото би подчертало уникалността на българската култура и би повдигнало националния ни дух. По тази причина на тази страница общата информация е написана с този правопис и го използваме, защото се гордеем с културното си наследство и Българския си произход!

Полезни връзки:

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_и_речник_за_употреба_на_ят_от_1940

http://bg.wikisource.org/wiki/Правила_за_ят_в_Правописното_упътване_на_Тодор_Иванчев

http://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_думите,_писани_с_голяма_носовка

http://bg.wikipedia.org/wiki/Йотиран_голям_юс

Програма за стар правопис

Страница за правопис и езикова култура

Конвентор стар – нов правопис. Погледнете частта „Накратко за старата граматика“, където са обяснени някои от недостатъците на конвектора и граматичните правила при които се използват еровите гласни (ъ, ь) и буквата ѣ (ят).

Responses

  1. Едно голѣмо благодаря за статията. Радвамъ се, че има и други като менъ…

  2. Поставяте важен въпрос.
    Ако не се лъжа, през шейсетте години на ХХ век е имало обсъждане на правителствено равнище, за връщането на стария правопис. Възразили са писатели. Емилиян Станев е бил май решаващият глас. Но казаното е спомен от тогава, така че може и да бъркам с имената и равнището на обсъждане.
    Според мен:
    1. Да се нормира изискването документи и цитати от документи от онова време да бъдат възпроизвеждани според стария правопис, т.е. така, както са създадени.
    2. Компютърджиите да разработят вариант на българска клавиатура, където на мястото на руското Э да бъде ѣ, а на мястото на ы – Ѫ.
    3. В учебниците (и не само там) широко да се разясняват правилата на двете букви.
    4. Да се приема, че е коректно тѣхното използване въ сега създавани текстове.

  3. Сега видѣхъ, че има варианти на клавиатура…

  4. От къде да открия такъв вариант на клавиатура?

  5. Да ви кажа сегашния правопис повече ми харесва ,защото повечето славяни пишем на този вариант и така е по лесно за разбиране

  6. Инсталирах програмата но компа ми дава някаква грешка 😦

  7. Интересни и актуални въпроси повдигате. Аз споделям голяма част от възгледите Ви за нашата писменост. И аз смятам, че така наречените правописни реформи са целели единсвено да разделят народа ни и да го профанизират.
    Поздрав на всички мислещи българи!

  8. podkrepiam stremeja za vrashtane na ISTINSKIA star PRAVOPIS i PRAVOGOVOR !!!!!!!!!!!!!!!!!!
    V palnata ni AZ- buka !!!!!!!!! ima zakodirana egergiina SILA…..i zatova umishleno e osakaten 1945 !!!!!!!!!!!!!!!!
    Umishleno se poddarja i negramotnoto pisane daje v ofizialni vestnizi i t.n…….
    BLAGODARIA za posochenite vrazki kam uptrebata na izhvarlenite bukvi…..
    tova sa ZNAZI a VSEKI znak / cherta/ e vid vibraziia…….


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: